Излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от Природата – този Бог на Любовта, допуснете тази Светлина да проникне вътре във вас! Допуснете я да проникне, направете един малък опит.

Аз съм готов на всеки един православен брат да му кажа: аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от Земята. „А от где си?“ – пита ме един. От Слънцето ида и отивам към него, отговорих му аз. Като казвам Слънцето, разбирам онзи разумен, възвишен живот. В мене всяка мисъл, всяко желание е претеглено. Аз не искам да лъжа никого. За мене е най-голям позор това, да излъжа някого. В бъдеще не искам да страдат хората на моето Учение заради мене. Искам тия хора, като приложат моите методи, да се ползват. Аз съм се ползвал, и вие да се ползвате. Двадесет години аз правя опити и още ги продължавам. Някои казват: „Нека се изкажем.“ Искат като на един събор, догматически да решим въпроса. Тия неща не стават изведнъж. Туй може да го направи някой друг, но аз не се занимавам с това, защото нашето учение почива на опит, като в една лаборатория: трябва да се работи, опити да се правят, да се коригира. Сега аз се обръщам към учениците, обръщам се и към вас, братя ви наричам – но не за да ви привлека, не ми е целта това – и казвам: излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от Природата – този Бог на Любовта, допуснете тази Светлина да проникне вътре във вас! Допуснете я да проникне, направете един малък опит. Ще кажете: „Какво може да направи светлината?“ Много работи може да направи. Ще ви приведа един факт между многото други факти и той е следният: имаше едно момиченце в Княжево, което във времето на сраженията, на недоразуменията, които имаха българите през 1918 г., пострада, като в ръката му беше попаднало едно парче от шрапнел. Лекарите му направиха пет-шест операции, но не можаха да извадят шрапнела и най-после решиха да му отрежат ръката. Идват домашните му при мене и ме питат: „Какво да правим?“ Понеже зная какъв е ефектът на слънчевите лъчи върху желязото, казвам: „Нека излага ръката си няколко месеца на слънце по три-четири часа на ден.“ И наистина, един ден, след три-четири месеца последователно излагане, желязното парче от шрапнела се показа навън, падна и детето се освободи. Туй дете оздравя, това може да го проверите. Слънцето произвежда електричество и магнетизъм и с това постепенно прави най-добрата операция. Ако бяха казали това на лекарите, те нямаше да повярват. Защо да не се оставим на Слънцето да направи най-хубавата операция и да ни излекува; защо да не се оставим на Любовта да се прояви?

Новият живот,
СБ - В.Търново, 19.8.1922г.