От всичките погрешки, които направихте, ако станете умни, ще спечелите голямо богатство. Защото индуската философия казва: Карма. Да допуснем, че в миналото си бил цар, другите хора, които са около тебе, са били слуги, ти си ги изтезавал, измъчвал. Сега ти ставаш слуга, те стават господари. Какво трябва да правиш? Ти трябва да знаеш, че ти си причината за лошите отношения. Ти ще живееш по най-добрия начин. Каквото наказание ти дадат, ти ще им благодариш, ще кажеш: Аз съм причината. Вие сте много добри хора. Та сега аз съм за туй: когато законът осъжда един човек, ние няма да го защищаваме, не може да се защищава. Но ние можем един човек, когото законът осъжда, ние да го поддържаме със своята мисъл: Ще се оправи тази работа, не бой се. Изправи погрешките си. Да не съжалява, че законът го съди, но да се радва, че има условия да изправи живота си. Сега в България имаме случай, дето всичките министри, които са правили погрешки, да изправят, каквото са правили. Законът ги осъжда, за да се изправят. Тогава ние всички ще им пожелаем доброто желание да си изправят погрешките. Защото ако светът не си изправи погрешките, не може да живеем добре. Ако ние не си изправим погрешките, не може да живеем добре. Вземете в един оркестър един да наруши нещо в нотите, в такта, в темпото, веднага се изменя цялата хармония. Вещи трябва да бъдат хората. Вие се радвайте, че в България има толкоз министри да ги съдят сега. Ще се поучите от тях. Кой министър каквато погрешка има, тя е ваша. Разните погрешки на министрите са ваши погрешки. Идете научете се от тях. Вие седите на заден план. Трябва да бъдем справедливи, но не жестоки. Трябва да бъдем строги, но милостиви. Да скъсаш нещо, да го счупиш, да го смачкаш, не е нищо. Изял някой една ябълка. Най-първо тази ябълка не е твоя. Ти дигаш шум защо тази ябълка е изядена. Върху тази ябълка са работили слънцето, въздухът, земята, влагата, разни червейчета, хиляди ангели са работили и ти ставаш господар. Въпрос правиш, че са ти взели ябълката. Че имаш малко право, не отричам. Ние, съвременните хора, сме взели такива прерогативи като Бога. Само Бог може да съди. Само онзи, който люби, може да съди. Само онзи, който е мъдър, може да съди. Само онзи, който обича истината, може да съди. Само онзи, който обича живота, може да съди. Само онзи, който обича знанието, може да съди. Само онзи, който обича свободата, може да съди. Но трябва да обичаме свободата. Когато съгрешиха тия ангели, Господ не ги унищожи, прати ги в огъня да станат мекички. Прати и хората, трябва да се учат от този университет, огнен университет, който изправя всичките погрешки. Казват, че вечно ще бъде. Вечно е сто години. Вечно значи сто умножено на себе си десет хиляди години. Ако не си доволен, тогава един милион на един милион, колко ще бъде? Все-таки ще има край. Но във веки веков значи един век умножен на себе си десет хиляди години. Алегория ви казвам. Онези славеи, които пеят из България, знаете ли кои са те, отде са се научили? Те са прегрешили ангели. Всичките славеи са ангели по за десет хиляди години, наказани да идват да пеят. Дали вярвате е друг въпрос. Хиляда и една нощ е. Ако вярвате, нищо няма да изгубите; ако не вярвате, пак невежи ще останете. Казваш: Ангел ли е, той пее. Той без пари пее и казва на българите: Опичайте си ума вие, българите, десет хиляди години ви пеем, изпрати ни Господ да ви пеем и да ви кажем: И вие ще пеете като нас. Има и други, които пеят, чучулигите и те пеят. Те са по-долу втора категория ангели.