Аз казвам че търпя. Вие идвате в стаята ми, аз имам работа, искам да пиша или да коригирам нещо, изваждам часовника си, но нищо не ви казвам, защото според окултния закон не е позволено да се каже: Имам работа, елате друг път. Туй не се позволява. Според окултния закон, ученикът като дойде, той сам трябва да се сети, че е време да си отиде. Аз изваждам часовника си, гледам го. И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опит. Някой път ти искаш някой да си отиде, а у него се заражда два пъти по-силно желание да седи по-дълго време. Той се усеща, като чели някой го привлича. Обратен е процесът. Друг път, ти искаш някой твой приятел да стои повече, че го обичаш, а няма да се минат 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогом, и друг път ще дойда у вас“, ще си отиде. Това му е внушено от черните братя. Но туря ли си мисълта: Няма ли да си отиде той? – виж, че той намерил за какво друго да говори. Ще си извадиш часовника и ще гледаш колко време ще стоиш тих и спокоен като Диогена, без да нарушиш равновесието си. Ще стоиш тих и спокоен, като че нищо не е станало, макар да се е изминал и цял ден. Ако той стои цял ден и ти не си изгубил равновесието си, спечелил си. А той като си излезе, ще каже: „Не трябваше да седя толкова, малко го прекалих“. Той усеща, че е дал повече. Ако той стоял повече и те предизвикал, изкарал те е от равновесие, то като си излезе ще каже: „Още един път бих желал да отида при него по същия начин“. Това са чисто психологически процеси, които стават във вас. Повечето от вас имате тези опитности. Туй е един велик закон, който трябва да разбирате, трябва да го спазвате. Той регулира нещата.