Природата има за цел да застави човека да мисли, а не да го убеждава.

Казвате, че хората си влияят взаимно. Питам: Като студенти какво влияние оказахте в университета? Вие имате убеждения, но се страхувате да не ви познаят какви сте и гледате да минете незабелязано. Вие искате като богатият търговец да минете незабелязано покрай разбойниците, да не ви оберат. Така постъпва страхливият човек. Който има положително верую, положително убеждение, той трябва да бъде готов да обоснове своето верую не с думи, но с прояви. Човек с убеждение е като електрически ток, който тече по жиците. Дето минава, произвежда светлина и топлина. Умовете на повечето светски хора фунционират главно около ушите, около слепите очи, вследствие на което мисълта им не може да се издигне в горната част на мозъка. Опитният градинар отправя водата там, да полее тези части, да се създаде в тях по-висока мисъл. Така постъпва природата. Как възпитава тя материалиста селянин? Докато има плодородие, той обикаля кръчмите, пие, чука се с приятели, за нищо не мисли. За да го застави да мисли, природата започва да го възпитава. По какъв начин? Изпраща суша. Селянинът сее, но реколтата е слаба, а сушата голяма. Седи селянинът и си мисли: Каква е тази работа? Какво съм сгрешил пред Господа? Мисли той и повдига очи нагоре. Ако две-три години наред няма дъждове, сеитбата изсъхва. Селянинът още повече се замисля и става по-смирен. Значи, когато иска да възпита човека, природата му взима ония предмети, които отвличат вниманието му, които му пречат да мисли. Друг метод, с който природата въздейства върху материалистите, е поставяне на клинове. При този метод не се иска много говорене. Ще минете покрай някой материалист и ще му кажете тихичко: Мислиш ли, че материята е нещо реално? Или: Мислиш ли, че сегашният живот е устойчив? Ще кажете тези думи и ще заминете. Те са като клинове в мисълта. Тогава човек започва да мисли. Природата има за цел да застави човека да мисли, а не да го убеждава. Щом мисълта му почне да действа, той ще ви потърси, ще иска да поговори с вас върху материята. Но и в този случай вие не му говорете надълго, нека той се изкаже. Като се изкаже, запитайте го: Мислиш ли, че твоите възгледи са прави? Това ще го засегне и той ще продължи да говори, да доказва, че възгледите му са прави. Когато говори, вие трябва внимателно да го изслушате. Достатъчно е веднъж да се заинтересува, за да търси случай да се разговаря с вас. Той не се поддава, съзнателно даже дава отбой, но мисълта му започва да работи. Щом мисълта му почне да работи, енергията на новата мисъл прониква в него, започва да напоява и горните центрове на мозъка. Този метод се казва „метод на подпушване". Чрез него ще подпушите човека от едно място, за да го накарате да търси изход от друго. Правете малки опити в това отношение, да видите какви резултати ще имате.

Отличителни качества на волята,
МОК - София, 11.10.1922г.