Човек на своето лице трябва да гледа, както един стопанин на къщата си. Ще я поогледа да не би да се е поохлузила някъде, мазилката да не е паднала. Ще се заинтересува човек от своето състояние.

Препоръчвам ви, всеки да си има едно огледалце и да седне, когато е неразположен, мрачен, да направи една маневра пет, десет минути, да измените лицето си и да отбележите онези основни черти. Да кажем, тъжен сте, недоволен, отбележете на книга в какво седи промяната на вашето лице. Понякога цветът на лицето стане по-тъмен, понякога очите потъмнеят, погледът стане мрачен, понякога устните или побелеят, или станат червени. Трябва да знаете смисъла, това е израз. Защо устните ви са такива или онакива? Защо лицето ви побледнява или става дълго? Защо хлътват бузите ви? Ще кажете, имали сте голяма скръб. Не е там причината. Защо има наследствени болестни състояния и човек, без да ги е създал, те периодично идват. Всеки един човек е подложен на промени. Животните пролетно време изпусталяват, а после започват да се поправят. Искам да се образува във вас един навик да държите мозъка си в движение. Да упражнявате мозъка си, понеже, когато ти искаш да измениш лицето си, ще упражняваш мозъка си. Аз искам да изучавате вашия мозък посредством лицето си. За да знаеш какви промени са настанали в мозъка, ще видиш в лицето си. Аз искам да изучавате вашето лице, така както астрономите изучават небето. Вие се оглеждате, искате да бъдете красиви. Това е хубаво, но да има човек лице изразително, пластично, красиво, да изразява неговата душа, да се вижда разширение на идеята, един свят красив и хубав – светлина. Аз бих желал у вас да се образуват новите типове. В България да се образува един нов тип. Един окултен ученик трябва да се отличава – "Лице има в него." Всеки да усеща, че вашият мозък е такъв мощен, подвижен, вашите идеи се предават. И с лицето си да говорите. Човек на своето лице трябва да гледа, както един стопанин на къщата си. Ще я поогледа да не би да се е поохлузила някъде, мазилката да не е паднала. Ще се заинтересува човек от своето състояние. Именно трябва да се създаде не този песимистически дух. Хубавото в човека трябва да се изрази в неговата глава, в неговия мозък, в неговото лице, в неговите ръце, в неговото тяло, най-после в неговото слово, неговата мисъл, неговото чувство, да се изрази в неговата воля, да се изрази в душата му – най-после в неговия дух. Това са степени на човешкото развитие от видимия към невидимия свят.

Изразително лице / Красивото лице,
МОК - София, 21.2.1926г.