Казвам: И най-ученият в пътя на ученичеството има да изпита една опасност. Ученикът може да стане амбициозен, да мисли, че между учениците той трябва да бъде пръв.

Казвам: И най-ученият в пътя на ученичеството има да изпита една опасност. Ученикът може да стане амбициозен, да мисли, че между учениците той трябва да бъде пръв. Някой мисли, че трябва да помни. Това не е още учение, то е фотография. Паметта е склад, в който се събират знания, но то още не е учение. То е приготовление за учене. Учен човек е, който в дадения случай, при две противоположности, може да избере правия път или, като се намери в трудно положение, да знае как да го разреши. Намираш се в трудно положение, трябва да решиш какво да правиш. Вие сте видели, даже най-простият човек, като се пореже, стиска си пръста. Това е учен човек, стисне си пръста, държи го. Даже и животните, като слонът например, като се одраска някъде, и туря кал отгоре на раната. И остава калта да засъхне. Този слон е умен, той знае как да си помогне. Ти седиш сега, порежеш ръката си и казваш: „Господи, спаси ме!“ Няма какво да те спасява Господ, стисни пръста си малко, тури малко кал отгоре и работата ще се свърши. Казват: „Как да се помоля?“ Като се порежеш, ще се помолиш. Пак ще те послуша Господ. Ако оставиш лятно време да тече кръвта, тя започва да се съсирва и образува една превръзка, но процесът на заздравяването ще дойде по-медленно. Щом направиш погрешка, стисни мястото. Тази рана ще заздравее. Сега има такива рани, които се образуват. Тази е физическа. Но има рани на сърцето. С пръста не знаеш как да го хванеш, не знаеш как да го направиш. По същия начин, полекичка, с крайчеца позатиснеш раната на сърцето и пет минути е достатъчно като държиш ръката си. Като вдигнеш после пръста, раната е заздравяла. Но има превръзки, които стават по-лесно, по-малко време трябва. С върха на пръста, ако знаеш как да го туриш, мястото е много деликатно, затова много нежно, деликатно ще го пипнеш.

Не пресушавай живота,
УС - София, 18.2.1934г.