Ще ви разправя сега един митически разказ от времето на Бен-Адета, за когото съм ви разправял и друг път. В негово време за пръв път се явило злото в света. Този разумен цар, който същевременно бил и адепт, приложил в своето царство божествените закони, според които кой каквото престъпление направи, престъплението ще му се изяви навън. Запример, ако един човек мине край някоя градина и без позволение прескочи оградата да краде ябълки, тази ябълка ще израстне в устата му. Кой какъвто плод открадне, същият плод ще израстне в устата му. И започнали в устата на хората да растат ябълки, круши, сливи, лози, смокини. И видял той всички хора в своето царство с отворени уста, а в устата им израстнали разни плодни дървета. Питам: ако този закон днес се приложеше навсякъде в света, колко българи щеше да има, на които устата им да са свободни от някое дърво. В това е нещастието на сегашния свят. Ние сме хора, които никога не благодарим и не сме доволни от това, което имаме. Аз не зная, може да има хора, които са доволни и благодарни, но често ние забравяме да благодарим, а това произлиза от прекъсване на съзнанието в човека. Съзнанието на всеки човек трябва да бъде много будно. Онзи, който иска да стане добър писател трябва да има будно съзнание. Онзи, който иска да стане добър музикант, трябва да има будно съзнание. Онзи, който иска да стане добър баща или добра майка трябва да има будно съзнание. На всинца ви съзнанието трябва да бъде будно!