Човек трябва да има смелостта на онази американка, която се самопожертвувала за своя възлюбен, който се върнал сакат от бойното поле. Той отишъл на бойното поле да защищава отечеството си, но в едно голямо сражение бил ранен и отрязали единия му крак. Той писал на възлюбената си: Отрязаха ми единия крак. За да не страдаш с мен заедно, бъди свободна, намери си друг възлюбен, здрав и силен човек. Тя му отговорила: Приемам те такъв, какъвто си. В същност, той пострадал много повече, отколкото й писал, не искал изведнъж да й каже окаяното положение, в което се намирал. След време той й писал: Отрязаха и втория ми крак. – Приемам те с по-голяма любов. — Останах само труп, отрязаха и двете ми ръце. — Сега те приемам с още по-голяма любов. Колко мъже и жени ще си останат верни при това положение? Колко хора могат да издържат на това изпитание? Колко жени и мъже биха издържали този изпит? Много рядко ще срещнете такива, които са готови да си услужват с любов и търпение, ако единият от тях заболее и се задържи в леглото няколко години. Една българка гледала болния си мъж цели 20 години и всякога казвала: Един момент даже не ми е дотегнало да му услужвам. – Защо? – Обичам го. Тази българка, както и американката, носели Божественото в себе си – любовта. Не може човек да влезе в Царството Божие, ако сърцето му не е изпълнено с любов. Докато човек мисли само за ядене и пиене, за обличане, за удоволствия, за богатство, никога няма да познае любовта. Сърцето му ще бъде празно, умът му – обременен. Защо човек не отвори ума, сърцето, душата си за великото в света, да се изпълни с Божията Любов? Защо не влезе в този велик свят, пълен с слънца и планети? Днес Христос се обръща към душите на хората и казва: „Изпълнете Божията воля, за да станете господари на своя ум, на своето сърце и на своята душа".