Във всяка прочетена глава все има няколко зрънца, които трябва да сдъвчете и да асимилирате.

Когато се дават малки упътвания в някоя част или глава от Свещената книга, не мислете, че в тях се заключава цялата Истина, или че от тия упътвания ще дойде спасението на човечеството. Четенето на нещо аз уподобявам на това, когато някой ваш приятел ви даде един обяд или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той с тази закуска или с този обяд? – Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава един орех, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умният човек ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наям, както трябва? Обаче, смисълът на живота не е в яденето. Сега могат да се родят ред въпроси, трябва ли да се яде, или не трябва да се яде? – Яденето е условие, процес, който става в организма на човека. Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които човек не може да продължава живота си. Този процес изпъква като голям клон на някое дърво, и като дойдем до този клон, щем не щем, ще се облегнем на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате в някоя къща, непременно ще минете над и под прага на вратата. И царят, и простият човек, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг. Казвате: да махнем този праг, който е над главите ни! – Ако махнете този праг, друг ще дойде на неговото място, и пак няма да бъдете свободни. По този начин, и във всяка прочетена глава все има няколко зрънца, които трябва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели. Ако човек асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.

Без окови!,
МС - София, 9.7.1928г.