Има един разказ в древността. Един ученик искал да знае какво прави неговият учител. Като се запознал, учителят имал едно магаре. Сутрин щом стане, отива при магарето, помилва магарето по гърба, погрижи се за храната. Ученикът и той си купил едно магаре и той като стане сутрин, и той помилва магарето. Първият урок е, да погалиш магарето. Учителят го гали и ти ще го галиш. Сутрин като изгрее Слънцето, гали това магаре, тия лъчи погалват и Земята. Ние виждаме, че в магарето няма никакъв живот, има един Божествен живот, скрит вътре. Този учител ще го пипне по врата, по челото го погали. Да допуснем в дадения случай, вие имате една болка на коляното. Цяла нощ не сте спали. Като станеш, поглади магарето, поглади го по челото, по гърба, поблагодари на Бога, че си имал едно страдание. Знаеш колко мъчно е човек да благодари! Като дойде болестта, да благодариш. Боли те кракът, поглади крака си – за Добро е. Ти не си първият, който страдаш. Сега тия работи трябва да ги правите съзнателно. Ако не ги правите съзнателно, ще дойде насилствено.