Когато Христос отговаря, че Заведеевите синове не могат да седнат, единият от лявата Му страна, а другият – от дясната, Той искаше да покаже на човечеството, че всеки трябва да желае само това, което му е определено. Същевременно, Христос разглежда лявата и дясната страна на човека като два велики принципа: лявата страна представлява Божията Любов, а дясната – Божията Мъдрост. Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност. На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност. На всеки човек са дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия живот на човека. Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената баница? За онова, което има здрав стомах. Следователно когато търсим Христа, за да придобием Неговата Любов, трябва да бъдем здрави. Любовта е за здрави, а не за болни хора. И болният чувства и възприема Любовта, но външно само, а здравият я възприема и външно, и вътрешно. Когато страдаш, Любовта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Същото е и за Мъдростта: когато страдаш, Мъдростта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Макар и вън от вас, Любовта и Мъдростта пак работят за вашето повдигане, но вие не можете съзнателно да ги възприемете; не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание и смисъл.