Каквото и да имаме в света, нищо не остава у нас.

Сега, не мислете, че сте ученици, а мислете, че сте една комисия, изпратена да слуша как изпитват учениците, а вие, като че сте завършили вашето образование. Ще кажете: „Комисията не е права.“ Но като комисия, която седи отвън, вие ще разберете много добре въпроса. При един изпит спор не може да има. Двама майстори на цигулка няма какво да ми хвалят своята цигулка. Може лъкът да е хубав, формата, дървото, струните може да са на място, като някоя гиздава мома. Мене това не ме интересува. Всичко туй ми е приятно, но вземам лъка, струните, да видя какво ще говори тази цигулка. Говорът какъв е. Знае ли да говори научно по всичките правила. Гласът ѝ е, който определя качеството, че е хубаво направена. Вземам един тон, втори, трети тон, казвам: Отлична е цигулката. И онази цигулка, на която се свири най-добре, тя е най-добрата цигулка. Има друга цена, а онази цигулка, на която не се свири добре, майсторът трябва да я поправи. В дадения случай помнете, че всякога се гледа вашата работа. На учениците говоря. Но тях ги няма. Вие сте комисия. Ще имате предвид да не нападате учениците. В какво седи същността на работата? Сега, каква е задачата на една комисия? Ти си създал една своя мисъл, тя е вече едно произведение. Всяка твоя мисъл е едно твое произведение. Тази мисъл, която се ражда в твоя мозък, тя ще се представи отвън. Тази твоя мисъл е потребна, тя не е само за теб. В тебе ще се роди едно чувство. Ти пред комисия ще го представиш. Направиш една постъпка – тя не е твоя. Картината не принадлежи само на художника, който я е рисувал. Навсякъде, трябва да знаете, е същото. Една майка роди едно дете. Тя не го ражда за себе си. Роди едно момче. Утре туй момче, ще дойде друга млада майка и ще го вземе. Вие ще поплачете заради него, но тя ще ви плати нещо за вашето дете. Ако е момче, ще ви го вземат, ако е момиче, пак ще ви го вземат. Вие ще поплачете и ще се примирите. Какво трябва да правите? Ще родите второ, но и него ще ви го вземат. Три–четири родите, и все ви ги вземат. Благодарете на Бога, че вас не вземат. „Един се взема, един се оставя.“ Който се ражда, всякога го вземат, който не се ражда, него не го вземат. Роди се нещо – вземат го. Роди се една твоя мисъл – трябва да знаеш, че тази мисъл не е твоя. Дъщеря ти пише едно писмо: „Много добре живея. Много добър другар имам. Деца имаме, това имаме, онова имаме.“ Тъй, като ние разглеждаме външния живот, то е един живот на заблуждения. Ние гледаме, че един човек направил една къща. Тази къща не е за него. Бащата казва: „Аз тази къща направих за себе си.“ Но тази къща не е твоя, ти ще я дадеш. „Имам нива“ – ти ще я дадеш. Каквото и да имаме в света, нищо не остава у нас. Ние само мислим, временното ще мине през твоите ръце и после в други ръце ще отиде.

Не пресушавай живота,
УС - София, 18.2.1934г.