В живота си ти ще обърнеш внимание на най-нищожното.

Аз ще ви представя един пример, който съм го разправял другояче, но сега пак ще ви го разправя, но другояче, понеже се минало много време, та и този пример е израстнал. Та ще туря друга дреха да не го сравните да го намерите другояче. Един светия, който живял 20 години светийски живот, та един ден така бил вглъбен в себе си през всичкото време, но изведнъж огладнял. Той така бил вглъбен да търси Господа, но вижда, че нямал и дрехи. И му дошло на ум една такава мисъл: Да имам сега едни хубави дрехи, че как ще ида при хората. Съвсем парцалив съм станал. Пак и по лице съм почернял и сух, да се понаям, пък и средства нямам, какво да се прави. Обаче, не се минало много време, към обед един човек идва и му донесъл едни хубави дрехи, и хубаво ядене, му дал и пари му оставил. Светията казал: Колко е хубаво, Господ послуша молитвата ми. Сега вече не искам да се безпокоя, искам да се облека и от яденето ще взема. Но ето идва една млада мома пада при светията и му казва: Моля ти се, искам да се оженя за един млад момък, пък той няма дрехи за сватбата. Тя погледнала на неговите нови дрехи и казала: Не може ли да ми дадеш новите си дрехи? Погледнал и той на дрехите си. Взима ги и ги дава на момата да се ожени. И тя целува двете му ръце и си отива. Той въздъхва и казва: Отидоха дрехите ми, но поне яденето остана. Тамън мисли за яденето си и ето иде един гладен човек и му казва: Моля ти се, три-четири деня не съм ял, дай ми твоето ядене. Той въздъхнал пак и му дал яденето. Целува и той двете му ръце, поблагодарил му и си отишъл. Светията гледа сега парите си. Но ето иде един роб от Римската империя и му казва: Моля ти се пари ми трябват да се откупя. Той пак въздъхнал, изважда парите и ги дава. И този заминал. Светията гледа кесията празна, дрехите отидоха, поглежда на мястото дали не е останало нещо от яденето. Но останала е само една трошица. Поглежда на нея, но една мишка излязла от дупката и казва: Няма ли нещо останало за мене? И той дал последната си хапка. Но в ума му се явило просветление. Това било последното му просвещение. Но като дал последната си хапка, неговите очи се отворили и той разбрал смисъла на живота. И той видял, че в себе си има по-хубави дрехи и по-хубаво ядене и всичко има на разположение. Та казвам: Ние живеем като светията и като този светия ще дойде и дрехите си ще дадете, и хляба ще отиде, и парите ще отидат. Най-после ще дойде една мишка и тя ще пита: Няма ли нещо заради мене? Светия си сега или туй положение аз го наричам, в живота си ти ще обърнеш внимание на най-нищожното. Сега туй не може да стане по закона на насилието. Ами то трябва Любов. Това е едно дълбоко вътрешно съзнание на човешкия дух, на човешката душа, дълбоко съзнание на човешкия ум и на човешкото сърдце.

Старото отмина / Три фази има,
УС - София, 21.3.1937г.