Ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира.

Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате. Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича!” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.

Новитѣ схващания на ученика,
МОК - София, 19.10.1924г.