Всеки трябва да даде израз на живота, който Бог е вложил в него. Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите.

Вие не трябва да се отказвате от действителността. Някой казва: „Аз не мога да живея чист и възвишен живот." - Тогава ще бъдеш активен, деятелен. - „И това не мога; аз искам да почивам." - Можеш и да почиваш, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. Почивката е временно състояние, тя не може да бъде вечна. Да се отказваме от живота, това не е волята Божия; да се пресилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всеки трябва да даде израз на живота, който Бог е вложил в него. Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите. Изразява ли човек своя живот, тъй както се развива в него, той ще получи Божието благословение. Само Бог ни знае, Той ни познава най-добре, а ние сме предмет, обект на Божието знание. Следователно във всеки даден случай аз зная за себе си това, което Бог знае за мен. Божието съзнание е всякога будно за нас. Той постоянно ни държи в ума и в сърцето си. Когото Бог държи в ума си, той постоянно прогресира, расте. Види ли, че някое цвете расте, Той го полива с росата си и огрява с лъчите си. Види ли, че някое същество страда, скърби, Бог се радва; радва ли се това същество, и Бог се радва. Срещне ли някой невежа, спре се при него, даде му малко светлинка и си замине. Срещне ли някой учен, погледне го, порадва му се и си продължи пътя.

Прави и криви линии,
ООК - София, 25.11.1925г.