Аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.

Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие. Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога? – Когато другите носят нашия товар. Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство. Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята. Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.

Видя го Исус,
НБ - София, 6.12.1925г.