Който е дошъл на земята да се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони. Те действат възпитателно върху човека.

Представете си, че на две деца дават по един бонбон. Първото дете взима бонбона, туря го в устата си и на лицето му веднага се явява горчив израз. – Защо? Естеството на детето ли е такова? Второто дете взима бонбона, туря го в устата си и лицето му веднага се прояснява. – Защо? Естеството на второто дете ли е такова? Не, причината не се крие в естеството на децата, но в бонбона, който сте им дали. Бонбонът на първото дете е бил горчив, затова и лицето му приема горчив израз. Бонбонът на второто дете бил сладък, затова лицето му приема светъл израз. Това, което става с децата, става и с възрастните хора. Ако някой човек преживее нещо горчиво, на лицето му се явява недоволство. Обаче ако преживее нещо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причините на нещата, разбира защо лицата на хората приемат ту кисел, ту горчив израз, или се проясняват и светят. Горчивите и неприятни неща предизвикват един род свивания и разширявания на мускулите на лицето, а приятните и радостни неща произвеждат друг род свивания и разпущания на мускулите. Който е дошъл на земята да се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони. Те действат възпитателно върху човека. От сладкия бонбон той изучава едно нещо, от горчивия – друго. На кого дават сладък бонбон и на кого – горчив? – На здравия човек всякога дават сладък бонбон, а на болния – горчив. Следователно, ако ви дават сладък бонбон, ще знаете, че сте здрав; ако ви дават горчив бонбон, болен сте. Горчивият хап, горчивият бонбон действат лечебно. Оттук вадим заключението: горчивините в живота крият в себе си лечебни свойства. Те организират силите на човешкото тяло. Горчивината е специалист в известна област. Има горчивини, които играят роля на учител, на лекар, на акордьор. Когато учителят види, че някой от учениците му не е в съгласие с него, веднага изважда пръчицата и го нагласява. Първоначално ученикът е недоволен от горчивината, която учителят му дава, но после благодари за нея, защото разгласените тонове на цигулката му се нагласяват. Без горчивини ученикът не може да напредва. Без горчивини човек не може да се лекува. Докато не е приел някаква горчивина, болният е затворен за окръжаващите. Щом дойде лекарят и сипе няколко капки от горчивото лекарство в лъжичка, болният отваря устата си и същевременно се отваря и за близките си. – Защо? – Защото в него се събужда вяра, че ще оздравее.

Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото,
МОК - София, 5.9.1930г.