Искам да оправите ходенето. Някой тръгне, направи крачка-две, после спре, някои се кривят като гемия. Ходът ви трябва да бъде отмерен. Младите трябва да ходят спретнато, няма да ходите наведени като старите. Като ходите, главата ви да бъде изправена, а не като старите - наведена. Ходенето ще бъде отмерено. Като вървите, да не се клати земята отдолу, но като турите крака си на почвата, да покажете, че имате стабилност, да покажете, че мислите са отмерени, строго определени. Такъв човек е готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат друга една черта - те са готови да се жертват, много не му мислят. Следователно в ръцете, в хода, в движенията вие показвате, че сте смели, решителни да атакувате вашия неприятел. Щом вървиш и се спираш, това показва, че има страх. Безстрашни трябва да бъдете. Страхът ви трябва само като едно качество на благоразумие. Страхът трябва да го имате само когато дойде да престъпите един закон на любовта. Когато се яви някоя мисъл да престъпите великия закон на Божията Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: "Не, няма да го направя!" Но тия неща са много редки. За движенията на ръцете ви - някои от вас много си движат ръцете. Туй движение на ръцете няма да става много бързо. Ще се учите. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Аз ще ви дам едно ритмично движение на младите, и на старите ще го покажа. Ще направим едно ритмично ходене, как трябва да се ходи ритмично. След туй ще ви кажем как да идвате, когато бързате да сядате. Вие тичате, вдигате прах. Има изкуство как да седнеш, не е в бързането. Всяко нещо, което ние правим, трябва да бъде строго обмислено. Всичко, което правите, трябва да бъде музикално, художествено, поетически. Във всичко, което правим - ходим ли, сядаме ли, ядем ли, пием, лягаме, да има красота, и който види, да каже:" В тия хора има музика, музика във всичките действия." После искам всичките гърбици да се изправят. Всички трябва да бъдете прави като свещи. Като ви погледне човек, всички да бъдете стройни. В една година отгоре на всички гърбовете да са изправени! Между вас да няма нито един с едното рамо по-наведено. Не, раменете да бъдат еднакви. Равномерно да вървите, а кривото рамо да се изправи. Това е външната страна. Ще турите на работа волята си. Няма да има с криви рамена.
Всяко нещо, което ние правим, трябва да бъде строго обмислено. Всичко, което правите, трябва да бъде музикално, художествено, поетически. Във всичко, което правим - ходим ли, сядаме ли, ядем ли, пием, лягаме, да има красота, и който види, да каже:" В тия хора има музика, музика във всичките действия."
