Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, добрите постъпки, от които зависи свободата. Сега, всичките хора са относително добри.

Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, добрите постъпки, от които зависи свободата. Сега, всичките хора са относително добри. Не зная каква дума да употребя. Представете си, че аз съм в един ресторант. Седя и гледам в една гостилница, дето ядат милионерите, ядат богати яденета и аз гледам. Ще ме ползува ли нещо? Нищо не ми дават, гледам само как ядат. Какво ще се ползувам тогава? Приборите са отлични. Паниците, вилиците, лъжиците, кърпите, всичко туй е отлично, но питам: какво ме ползува това? Те ядат, те се ползуват, но аз – нищо. Аз бих предпочел да съм в една проста българска гостилница, с прости български панички, но да се нахраня, отколкото да гледам всичкия тоя лукс. Че като изляза вън, да кажа на хората как ядат богатите хора. Чета биографията на еди-кой си светия, на еди-кой си човек, на еди-кое си семейство. Всички тия помагат за насърчение, да станат и другите хора добри. Постоянно ни разправят как е страдал Христос на кръста, как си е пролял кръвта, че може да ни избави, че може да ни пречисти. Туй е вярно, но ще трябва да провериш как чисти кръвта Христова и как спасява човека. Тогава ние се намираме в положението на онзи американец, богат милионер. Един проповедник проповядвал на събранието, че трябва да дадат пари за мисионерска работа. Всички дават, но милионерът нито пет пари не дава. Питат го защо? Той казва: „Няма нужда.“ На разбойника, който беше отстрана разпънат до Христа, Христос му каза: „Още днес ще бъдеш с Мене в рая. Няма какво да давам пари.“ Проповедникът му казва: „То е тъй, но онзи беше един разбойник на кръста, обърна се към Христа и каза: Господи, помени ме в Царството Си, а пък ти си жив разбойник, неразпънат още.“ Има хора, които не са разпънати. Онзи разбойник казва: „Господи, помени ме в Царството Си“, а пък този мисли, и без да каже: „Господи, помени ме в Царството си“, ще бъде спасен. Той казва: „Господ ме е създал, Той ще промисли заради мене.“

Не пресушавай живота,
УС - София, 18.2.1934г.