Ако ние в малките неща не виждаме Божественото съдържание, тогава животът няма смисъл. Ако ти в една стъпка, която правиш, не виждаш дълбокия смисъл на онова, което минава и движи крака ти, а именно цял един разумен свят. Много пъти, когато ти ходиш, има хора в разумния свят, разумни същества, които те гледат, че ходиш и се радват. Хиляди души болни, като те гледат, че ходиш, тупат сърдцата им и се радват. Ти си идеал за тях. Хиляди души болни аз мога да ги излекувам, само като ходя. Аз ще се посмея малко, ще дефилирам и гледаш, че и те почнали да дефилират. Някой от вас не знаят да ходят. Идеални същества са тези, които никога не са били болни. А пък онзи, който е боледувал, и той е добър. Някой път у вас има някой болезнени състояния. Някоя болна мисъл, чувства, постъпки, не сте доволни. Някой ангел минава и те подканя да се движиш. Ти забравиш, че те боли крака и като те боли крака, казваш: „Много ти благодаря, че дойде, за да оценя здравето“, и болестта ще си отиде. А пък ти казваш: „Тази пуста болест, как дойде и ми стегна крака.“ Така не се казва. Ти поблагодари. Като дойде болестта, тя ти казва: „Ти си хванал крив път, с твоите мисли, чувства и желания, къде отиваш?“ Не те пуща болестта. Ти казваш: „Махай се от тук, не е твоя работа.“ А пък болестта те обича, не си отива. Ако всяка болест е един възлюблен, който те обича и те е хванал за крака, тогава добре че не знаете тази истина. В новия живот, ако така не разбирате, животът не може да се осмисли. Като върви човек, да благодари, че може да ходи. Като стане сутринта да отправи ума си към Бога, че има едно хубаво чувство; да отправи ума си към Бога и да благодари, че има една хубава мисъл и да бъде радостен. Благодари на Бога, че може да ходиш, че чувствуваш, че мислиш. Това е смисълът на живота. И онова богатство, което добиеш, ще остане за тебе.
Като върви човек, да благодари, че може да ходи. Като стане сутринта да отправи ума си към Бога, че има едно хубаво чувство; да отправи ума си към Бога и да благодари, че има една хубава мисъл и да бъде радостен. Благодари на Бога, че може да ходиш, че чувствуваш, че мислиш. Това е смисълът на живота.
