Направил си някоя погрешка в тайна, а законът е такъв, че трябва да излезе наяве. Другояче няма лекуване.

Щом направиш една погрешка, ще се върнеш пак по обратния път. Една погрешка се изправя – като я прекараш два пъти през ума си. Най-първо, като си я правил, то е приятно. Втори път ще я изповядаш, ще я знаят и другите. Направил си някоя погрешка в тайна, а законът е такъв, че трябва да излезе наяве. Другояче няма лекуване. Да кажем, разгневил си се и забиеш един нож в ръката си. Хората ще те питат защо ти е вързана ръката? Може да кажеш истината, но може и да скриеш. Ако кажеш истината, раната ще премине, ако не кажеш истината, тази рана ще те преследва. Ако кажеш: "Направих една голяма глупост" и разправиш, ще започнат хората да те морализират, че тебе толкова ли ти стига умът, толкова ли си глупав, ние те мислехме за по-умен. Ти ще се свиваш, ще мълчиш, ще трябва да понесеш всичко това. Ще кажеш: "Много ви благодаря! Да имах тази светлина, не бих го направил. Аз бих желал да имам тази светлина в себе си." Трябва смелост в живота, когато се изправят погрешките. Но всякога хората са страхливи. Когато правим туй, ние няма да го правим заради хората, но заради онова дълбоко вътрешно убеждение, заради един принцип, когото ние изповядваме.

Гласните и съгласните букви,
МОК - София, 24.1.1926г.