Всяка сутрин човек трябва да изпраща към всички хора на земята своите добри мисли и желания, няма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направил.

Задачата на човека седи не само в работа върху своя ум, сърце и воля, но и в работа върху окръжаващите. – По какъв начин ще работи върху тях? – Като работи съзнателно върху себе си, човек едновременно работи и върху другите. Като работи с мисълта си, мислите му се пренасят в пространството и се възприемат от просветените умове. Представете си, че някой човек се е отчаял от живота и намислил да се самоубива. Като доловите това, вие веднага отправяте към него своята насърчителна, положителна мисъл. Този човек се сепва, започва да мисли и се отказва от решението си. Другаде виждате, че няколко души намислили да вършат престъпление. Вие отправяте към тях една положителна мисъл за отговорност на човека пред Бога, и те се спират, отказват се от намерението си да вършат престъпления. Следователно, положителната, възходяща мисъл на човека е в състояние да помага на малък или голям брой хора – зависи от интензивността и чистотата на мисълта. Значи, човек носи отговорност по отношение цялото човечество. Като знае това, той трябва да бъде внимателен към своите мисли и чувства, да не допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които действат убийствено върху хората. Мисълта е сила, която трябва съзнателно да се използва. Който не схваща отговорността, която носи по отношение на цялото човечество, той не мисли правилно и казва: На мене да е добре, а какво ще става с хората, това не ме интересува. – Така мислят обикновените хора, но не и тия, които вървят в Божествения път. Ето защо, всяка сутрин човек трябва да изпраща към всички хора на земята своите добри мисли и желания, няма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направил. Онзи, Който го е създал, ще му изпрати своето одобрение, което ще повдигне духа му.

Забранихме му,
НБ - София, 6.10.1929г.