За да видиш един Бял Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Белият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво.

От хиляди години насам Белите Братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: Ние, Белите Братя... – Вие още не сте Бели Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие. Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете". Каквото пожелаело това дете, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце". Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство – пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. Като завещание при смъртта си, той й казал да се ползува от парите всякога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си, но щом пораснало, станало голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала една голяма торба с пари, да не прекарва труден живот. Синът отишъл в съседното царство и спрял да пренощува в една странноприемница. В една от съседните стаи той чул да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря, и който искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия пълна със злато. Който искал да я види отблизо и да се разговаря с нея, трябвало да даде един чувал със злато. Като чул това нещо, младият момък пожелал да види царската дъщеря и си казал: Още утре ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станал той рано сутринта, приготвил се, взел със себе си пълна кесия със злато и се запътил към двореца на царя. Влязъл вътре и казал на слугите: Искам да видя царската дъщеря. Дал кесията със златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успял да види само очите и устата й. Върнал се в странноприемницата, но в него вече силно растяло желанието да види изцяло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нямал достатъчно пари, затова се върнал при майка си, да иска от нея пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво голямо търговско предприятие, за което му трябвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всякакви пари. Тя има следното свойството, че като я натискаш, започва да пуща пари. Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Влязъл в една страноприемница и започнал да натиска кесията:той я натискал,тя пущала златни пари, докато напълнил един вагон със злато и тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: Искам да видя царската дъщеря! Въвели го при нея – цяла потънала във великолепие и красота. Като го видяла, тя се зачудила, отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си някой царски син? – Не съм. – Тогава, отде имаш толкова много злато? – Имам една особена кесия, с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато. – Донеси, да видя кесията! Той дал кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпъдила вън. Значи, младият момък видял красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия. Питам: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, той всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътят, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават Белите Братя. Ако един от тези Братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпъди навън. В този разказ майката представлява един от Белите Братя. Царската дъщеря също така представлява един от Белите Братя. Парите пък представляват разумността в човека. Това значи: за да видиш един Бял Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Белият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе във вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина, именно, някои хора не могат да намерят истината. За такива хора, при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят Истината. Знаят ли я, тя ще им създаде големи страдания. Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към Истината. Напротив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси Истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до истината, която ще го направи свободен.

Духовното в човека,
НБ, СБ - София, 22.9.1929г.

Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши всичко под страх. Какво ще роди страхът? – Пак страх. – Какво произвежда любовта? – Пак любов. Със страх, или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малките до най-големите, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т. е. за идване на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам!" Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят. Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят. Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.