Помнете: последният и главен фактор в живота на човека е самият той.

Често хората се оплакват от неуспех в живота си. На какво се дължи техният неуспех? Причината за неуспеха на някои хора се дължи на факта, че те очакват повече на чужда, външна помощ, отколкото на себе си. Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взимат участие в оздравяването му: природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека помощ 50%, лекарят – 25% и болният – 25%. Последен има думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропаднат. Същото става и в училищата, в учителските съвети. Там директорът има последен думата. Той решава въпросите. Това се забелязва особено в случаи, когато, при решаването на известен въпрос, няма болшинство. Родителите са един фактор в живота на ученика, учителите – втори, а ученикът – третият, но решаващият. Без участието на ученика никаква работа не може да се свърши. От болния зависи да оздравее или не; от ученика зависи да учи, или не; от човека зависи да живее, или да умре. Помнете: последният и главен фактор в живота на човека е самият той. Той не е единствен фактор в своя живот, но решаващ. Ако природата не го кредитира, той нищо не може да направи. Ако лекарят и учителите не му помогнат, нищо не може да направи. Обаче, ако той не участва при първите две условия, нищо не може да постигне. Природата не желае нейния пациент да умре, защото няма, къде да пласира капитала си. Лекарят също няма интерес да умори пациента си, защото от него черпи своята издръжка. Като оздравее болният, лекарят очаква и втори път да се разболее, да има работа. Обаче, най-заинтересуван от положението е самият болен. Той иска да оздравее, за да може да учи, да забогатява, да върви напред. Каже ли някой, че не иска да живее, това означава неразбиране на живота, на целта и смисъла, които великата природа е вложила в него.

Здраве, богатство и учение / Здраве и злато,
МОК - София, 25.10.1929г.