Като гледа слънцето, човек трябва мислено да отправя енергиите от задната част на мозъка си към предната част.

Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на главата. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергията им към горната част на главата, дето се намира центъра на милосърдието. Тук близо се намират два други центрове – на вярата и на надеждата, дето се сменят нисшите енергии с висши. Засега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието. Дробовете нямат такова съзнание, както мозъкът. Лицето пък представя посоката, към която човек се движи. В която посока е обърнато лицето, към нея се отправят енергиите на човешкото тяло. Като изучавате животните, виждате животинската линия, върху която разумната слънчева енергия е работила хиляди години, докато я изправи и създаде човека. Днес слънчевата енергия действа върху човешкото чело. Като разбират силата и значението на слънчевата енергия, мнозина наблюдават слънцето, отправят погледа си към него. Не е нужно това. Като гледа слънцето, човек трябва мислено да отправя енергиите от задната част на мозъка си към предната част. Днес малко хора могат да концентрират мисълта си и да отправят нисшите енергии на мозъка към висшите, но има и такива хора. И останалите ще постигнат това, но след хиляди години. Който не може да концентрира мисълта си, колкото да гледа слънцето, почти нищо няма да постигне. Човек трябва да изучава закона за пренасяне на енергиите от задната част на мозъка в предната част. Остане ли тази енергия в задната част на мозъка дълго време, тя ще заличи всичкото знание, което човек е придобил и постоянно придобива. За да не изпаднете в това положение, работете върху себе си, сами да си помогнете. Иначе, ще дойде ден, когато всичко ще отречете и ще се спънете. Главата на човека отзад трябва да бъде правилно развита. Това значи нормално развит човек. Ако главата му отзад е плоска, този човек е скитник в живота. За такъв човек турците употребяват поговорката: „Камък, който се търкаля, темел не хваща.“

Смяна на енергиите / Смяна на енергията,
МОК - София, 25.1.1929г.