Това, което говоря, не се отнася до едното, но до всички, и то не до външното, но до вътрешното в човека, което се стреми, копнее, жадува. Когато греши, то плаче, скърби, стреми се да изправи погрешките си. То представя духовния елемент в човека. Следователно човек е дошъл на земята да развие този елемент в себе си, а не да се удоволства.