Небето не е място само за свирене. Там душите се учат и да свирят, и да пеят, и да ядат, и да пият правилно, но преди всичко, то е място за работа.

Някои от съвременните религиозни хора вярват, че като умре един християнин, той отива на небето да блаженствува: по цял ден пее и свири. Казвам: ако този християнин отиде на небето със своето свирене, нищо няма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е място само за свирене. Там душите се учат и да свирят, и да пеят, и да ядат, и да пият правилно, но преди всичко, то е място за работа.

По Бога направени,
СБ - София, 25.8.1929г.