Като работи върху себе си, човек постепенно се усилва и става господар на своите слабости. Следователно силен човек е онзи, който не прави това, което желае, а прави това, което не желае

Лесно е да се отрече човек от погрешките си, но мъчно е да се освободи от техните последствия. Лесно е да каже човек, че не пуши, или че няма да пуши, но когато се опита да се откаже от тютюна, той вижда колко мъчно може да направи това. От дълго пушене, той е развил в себе си една слабост, която мъчно може да преодолее. Като работи върху себе си, човек постепенно се усилва и става господар на своите слабости. Следователно силен човек е онзи, който не прави това, което желае, а прави това, което не желае. Обаче, и в едното, и в другото има две страни: положителна и отрицателна. В този смисъл, човек трябва да различава желанията си и да знае, кое трябва да прави и кое да не прави. Като желае или не желае нещо, човек положително трябва да знае, към коя категория се отнася неговото желание или нежелание. Какви ще бъдат резултатите от нежеланията и желанията на човека, това всякога трябва да се има пред вид. Не взима ли във внимание резултатите на своята работа, човек постоянно се намира пред изненади и противоречия. За да не се изненадва, между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има пълна хармония. Затова е казано, че истински човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са в пълна хармония. Наруши ли се тази хармония, човек се намира в преходно състояние, изгубва онова вътрешно равновесие, което го характеризира като човек. Следователно, истински човек е този, който е поставил ума, сърдцето и волята си на своята висота. Измени ли мястото на едно от тях, той губи вече образа на човек, огрубява, ожесточава се и се проявява в някои отношения като животно. Запази ли своето вътрешно равновесие, човек остава винаги млад.

Новото в живота,
ООК - София, 9.10.1929г.