Когато човек греши, изворите на неговата душа се прекъсват и изчезват. Изчезнат ли тия извори, заедно с тях изчезва и растителността наоколо.

Мнозина мислят, че светиите са съвършени, че са постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. – Не, има неща в човешкото естество, които и светиите още не са преодолели. Те са работили цял живот върху известна своя черта и в края на краищата пак не са успели да се справят с нея. Много окултни ученици са забелязали същото. Като искат да се справят с някоя своя отрицателна черта, те работят усилено в това направление и мислят, че са постигнали нещо. Минават дни и месеци, те не проявяват тази черта. Докато мислят, че са се справили с нея, изведнъж става нещо, и те пак я виждат в себе си, като че никога не са работили върху нея. Това се дължи на някакво неочаквано прекъсване на връзките с природата. И след това трябва да мине много време, докато тия връзки отново се завържат. Същото забелязваме и в природата. След всяко земетресение става прекъсване на водните течения. Вие виждате, че там, дето е имало извори, след земетресението изчезват, а дето е нямало, нови се явяват. След известно време изчезналите извори отново се явяват на същите места. Следователно, когато човек греши, изворите на неговата душа се прекъсват и изчезват. Изчезнат ли тия извори, заедно с тях изчезва и растителността наоколо. Като се намери в такива условия, човек трябва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си с Божественото. Щом тази връзка се възстанови, изворите на живота отново потичат.

Аксиома на живота / Една аксиома,
ООК - София, 8.5.1929г.