Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота.

Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират. Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.

Линиите на природата,
СБ - София, 27.8.1929г.