Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си.

Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си. Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар!" – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забелязва непрекъснат процес на движение.

Линиите на природата,
СБ - София, 27.8.1929г.