Като видя някой грозен човек, казвам: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външните условия на живота, които са хвърлили известна сянка върху него.

Ако някой човек е грозен, той трябва да осмисли своята грозота. В какво отношение грозотата на човека може да бъде полезна? В простия народ съществува убеждението, че красивите хора са приятни на всички, че говорят добре, увлекателно. Тогава какви са грозните хора? – Те са работливи, способни. Грозотата е само външен процес, външна обстановка на нещата. Работата е направила хората грозни. Хора, които работят с години, имат черни лица, корави, мазолести ръце. Тия хора пък, които са красиви, още не са започнали своята работа. Като видя някой красив човек, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този човек предстои велика работа в света, която той още не е започнал. Като видя някой грозен човек, казвам: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външните условия на живота, които са хвърлили известна сянка върху него. Премахнат ли се външните условия, и грозотата изчезва. Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг начин. Казват за някого: този човек е грешен, т. е. грозен. Не, той е отличен човек, но животът е хвърлил известна сянка върху него. За друг някой казват този човек е праведен, т. е. красив. Според мене, праведен човек е този, който още не е грешил, не е влязъл в живота да работи. Той е още при баща си, при майка си, при братята си, при сестрите си, но като влезе в общия живот, и върху неговият живот ще се хвърлят сенки. Казвам: това е едно схващане, което ще ви освободи от обезсърчения в живота ви. Аз виждам сега и млади, и стари, които казват: едно време бяхме красиви, а сега погрозняхме. Едно време бяхме добродетелни, а сега се огрешихме. Представете си дом, в който и бащата, и майката, и децата, и слугите са красиви, но нямат хляб да ядат. Питам: като се гледат всички помежду си и намират, че са красиви, какво ще излезе от тази красота? Бащата ще дойде при сина си и ще му каже: „Погледни лицето ми!” Синът ще го погледне веднъж, два, три и повече пъти, но ще може ли да се задоволи от красивото лице на баща си. Той ще иска хляб. Красотата няма да го задоволи. Една турска поговорка казва: „Добро е да гледаш красив човек.” Обаче, в дадения случай между тези красиви хора най-после ще се появи недоволство. Същият закон се отнася и до учените, до добрите хора. В това отношение и те представляват красивите хора в света, но ако никой не работи, между тях ще се роди недоволство. Защо? – Хлебец няма. Някой казва: „Аз съм добър човек.” – Хлебец имаш ли? – Нямам. Тогава и аз ще му кажа, че съм добър човек. И той веднага пита: „Хлебец имаш ли?” – Нямам. В дадения случай нас не ни интересува добротата, нито красотата на човека. Ние търсим в него друго качество, което той е придобил. Добротата и красотата са външната страна на живота. Ние го питаме: „Имаш ли малко хлебец?’ – Нямам. – Ама аз съм учен човек! – Значи, красив човек си. – Ама аз съм болен! – Значи, грозен си. Питам: какво е това знание, това учение, което не може да ви помогне в живота? Трябва да се пазите от тези положения.

Към свобода!,
МС - София, 10.7.1928г.