Между човешките мисли от една страна и между моралните, обществените, личните и самосъхранителните чувства от друга страна, трябва да съществува пълно равновесие. Преди всичко, личните чувства трябва да се подчиняват на Божествените и на моралните чувства. Моралните чувства пък трябва да имат за съветник интелектуалните способности в човека. Костите на черепа, главно на предната част, на способните хора са тънки, за да могат да възприемат лъчите, които идат от слънцето. За развитието на всяка умствена способност от слънцето идат специални лъчи. При това, тези лъчи не идат всякога, но от време на време, затова и развитието на известни способности върви периодически. Затова, именно, много хора губят условията за развиването на своите умствени способности. Съвременните хора не развиват толкова способностите си в предната част на мозъка, колкото центровете в слепоочните области. Повечето от откритията на съвременната наука, например, в химията, във физиката, стават главно в полуинтелектуалните способности на човека, затова човешкият мозък се развива анормално. По тази причина, именно, се явяват много мозъчни заболявания. Като съзнават това, възпитателите на народите искат да им дадат нова насока на живота. Те искат да им дадат морално възпитание. Те не знаят, как и отде да започнат. Като дойде някой учен да им посочи нов път, нов метод на възпитание, те казват: Ние искаме да вървим по стария път, не искаме нови методи, които не познаваме. – Кой е старият път? Коя е старата истина? Когато влезе в Божествения свят и работи само за своята глава, човек не трябва да допуща в ума си абсолютно никакви престъпни мисли. Има един живот, който допуща в себе си отрицателни, престъпни мисли, но той няма нищо общо с Божественото. Ако в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея и й дадете място във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи, всяко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на човека, отдето тя слиза в сърцето му, във волята му, докато се реализира и прояви на физическия свят. Според Божествения живот, който е отхранил в себе си такава идея, той ще плаща всички разходи за нейния живот. Мислите живеят в човека. Има хиляди мисли, добри и лоши, които от години живеят в човека, хранят се, чакат момента на своето раждане.
Ако в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея и й дадете място във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля, тя непременно ще ви изгори.
Етикети:
Б-Л,
БС,
Воля,
Възпитание,
Мозък,
Морал,
Новото,
Престъпление,
Слънце,
Способности,
Старото,
Сърце,
Условия,
Чувства