Едно трябва да знаете: за човека е реално това, което той мисли и чувства, без да види или да пипне това нещо. Има реални неща, които могат да се виждат или да се пипнат, но има и такива реални неща, които нито се виждат, нито се пипат, нито се чуват. Те не могат да се възприемат с физически сетива. Добротата и честността не се виждат, но достатъчно е да се приближите до човека, който има тези качества в себе си, за да усетите висшите трептения, които се отделят от него. Тези енергии се отразяват и на тялото му. Той ходи бодър, изправен. Който няма тези качества, той не лъчеизпуща възвишени вибрации от себе си. Такъв човек не издържа на думата си. – Защо? – Няма устой в себе си. Има желание да изпълни всичко, което е обещал, но вътрешни условия няма – няма морален устой. Обаче като работи върху себе си, човек може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава ред методи за придобиване на първичната енергия, чрез която човек може да се прояви в сърдечно и в умствено отношение. Без нея той не може да се прояви. Всеки е имал тази опитност. Иска да напише нещо – не може. Иска да свири – не може. Иска да рисува – не може. – Защо? – Вдъхновение няма. Вдъхновението се придобива от първичната енергия у човека. Тази енергия трябва да дойде отвън някъде, чрез някое живо същество. Ще кажете, че всичко идва от Бога. Наистина, всичко идва от Бога, но Бог се проявява чрез хората. Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата, от която излиза вдъхновението, от която бликат живите сили, които протичат през целия космос. Щом тия енергии започнат да се вливат в човека, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитност, вие се нуждаете от положителни знания. Какво трябва да правите, за да придобиете положителни знания? За да придобиете тези знания, като ученици, вие трябва да спазвате следното правило: Абсолютно никакво съмнение в Първата Причина на нещата! Дойдете ли до нея, ще изключите всички съмнения, всички противоречия. Противоречията са човешки изобретения и вие сами трябва да се справите с тях. Те имат добра страна, която вие трябва да намерите. В тях всякога се крие нещо добро, което впоследствие ще научите. Като казвате, че трябва да обичате хората, ближните си, вие се натъквате на противоречия, защото не прилагате това, което говорите. Казвате, че еди-кой си човек не заслужава вашата любов. Не е въпрос до заслуга, но като се казва, че трябва да обичате ближния си като себе си, вие трябва да знаете кой е ваш ближен. Под „ближен“ се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено. Като обичаш ближния си, ти ще научиш един велик урок. Ближният ти представлява цъфнал цвят, който разнася своя аромат далеч някъде. Ти не можеш да не обичаш такъв цвят. Докато цветето не се е разцъфтяло, ти ще полагаш грижи за него, да го освободиш от неблагоприятните условия на живота, но не можеш още да го обичаш. Цъфне ли, ти вече го обичаш. Както постъпвате със себе си и със своя ближен, така трябва да постъпвате и с всяка добра мисъл и с всяко добро чувство: ще ги поливате, докато израснат, цъфнат и дадат плод.