представя той. Целият човек е жива книга, която трябва да изучавате.

Работете върху себе си, но правете и външни научни изследвания, да придобиете знанието на хиромантика, на френолога и на физиогномиста. И тогава, като погледнете ръката, лицето, главата на човека, а после и цялото му тяло, да знаете какво представя той. Целият човек е жива книга, която трябва да изучавате. Ако линията на сърцето в ръката на някой човек е добре развита, казвате, че той има добро сърце; обаче ако главата му е тясна и отзад неоформена, въпреки добре развитата сърдечна линия, той е горд и взискателен. Каквото и да говори, той все ще каже нещо за своето високо произхождение. Къде е мястото на сърдечната линия в ръката, знаете, но къде е тази линия на лицето? – Тя се намира отчасти в устата и отчасти в очите. Къде е линията на ума в лицето? – В носа и в челото. А линията на живота? – В устата и в челюстите. Всички хора могат да изучават хиромантията, френологията, физиогномията, но всички не могат да бъдат добри гадатели. Нужно е вътрешно виждане, чувствителност, вярно схващане на нещата. Истинският гадател никога не бърза в заключенията си. Ако види една линия на ръката, той не се произнася още, докато не намери същата линия на лицето и на главата. Значи всяка черта трябва да се среща на три места. Няма ли я на трите места, не можете да кажете за човека нито добро, нито лошо. Като се е отклонил от правия път на живота, човек изменил някои линии в себе си, поради което на главата си носи една добра черта, която в ръцете си е изопачил вече. Запример, срещате един човек с продълговато лице, с добре оформена глава, а с малка ръка и къси пръсти. Срещате друг някой с дълга ръка, дълги пръсти, добре оформени, а главата не е много добре оформена, лицето – кръгло. Това несъответствие говори за отклоненията, през които човек е минал. Спрете вниманието си върху устните, върху челюстите на човека, да видите какво разнообразие съществува и тук. Долната устна на някои хора е издадена напред, а горната е навътре. Това показва, че външни причини са оказали влияние върху чувствата му и са го направили пасивен. По отношение на чувствата той повече възприема, по-малко дава навън. На това се дължи голямата потенциална сила в него. Колкото и да му говорите, той всичко ще възприеме, но почти нищо няма да приложи. Като противоположност на него се явява човека с издадена горна челюст малко навън. Той е крайно активен, човек с голяма инициатива. Умът в него е добре развит; той упражнява влияние върху горната челюст, а волята – върху долната. Като работи върху умствените си способности, след време човек може да измени неправилностите на лицето, на главата, на ръката си, да създаде от себе си правилен тип във всяко отношение. Ако не работи, той може да деформира линиите на лицето и на ръцете. Запример, не е правилно челюстите да се издават навън, както в животните, в които умът, изобщо, е слабо развит. Обективният ум в животните е развит дотолкова, доколкото да си доставят храна. Те крият в себе си повече магнетизъм, отколкото електричество, затова умът им е слабо развит.

Научни изследвания,
МОК - София, 23.10.1927г.