Има същества в природата, които ни най-малко не се интересуват за нашите мисли и чувства, както и за нашите идеали.

Някой човек е духовно добре разположен, намира се в третото небе. Но дойде някой при него, извади губерката си и го бодне. Изведнъж той изгубва разположението си и започва да се запитва: „Откъде дойде тази губерка? Какво съм направил, че трябваше така да ме нападнат? Нали бях при Бога?“ Докато разсъждаваш и търсиш причината за бодването, ще получиш още 2–3 губерки. Не усещаш как изгубваш разположението си и започваш да мислиш, че доброто ти разположение е резултат на някаква илюзия. И наистина, човек трябва да си отговори защо, след като се е качил при Бога, губерките започват отляво-отдясно да го мушкат. Причината за това се дължи на факта, че докато стигнете до Бога, вие ще минете през известни области в природата, където силите не са още организирани, вследствие на което не се подчиняват на Великия Божи закон. Колкото възвишени да са мислите и чувствата на човека, веднъж минал през тези области, той неизбежно ще изпита острието на губерката. Представете си, че вие обличате новата си дреха, която сте шили за Великден и при хубав слънчев ден излизате на разходка. Обаче внезапно небето се замъглява и започва да вали дъжд. Мислите ли, че дъждовните капки ще се загрижат за вашите нови дрехи? Ни най-малко. Дъждът ще намокри дрехите ви на общо основание. Че ще бъдете недоволни, че ще ви се карат в къщи, дъждът не иска да знае за това. Той ще си вали и ще намокри всичко, каквото срещне на пътя си. Такова нещо представляват неорганизираните сили в природата, те не искат да знаят причиняват ли някому пакости, или не. Следователно има същества в природата, които ни най-малко не се интересуват за нашите мисли и чувства, както и за нашите идеали. Някой учен е работил цели 20 години върху известна теория, но дойде едно от тези същества, бодне го с губерката си, причини му някаква сериозна болка и той забравя своята теория. Друг учен открил нещо важно в науката, но едно от тия същества го спъне някъде и той падне, удари силно главата си и забравя всичко, каквото е работил. Защо тези учени забравят какво са работили? Защото онзи, който е създавал теорията, или онзи, който е откривал нещо, е напуснал това тяло. Какво показва това? Това показва, че много същества влизат в главите на хората, диктуват им разни идеи, заставят ги да работят върху разни въпроси и в края на краищата си заминават. Не е лошо това, но истински учен е онзи, който знае имената на тия, които са го вдъхновявали да работи, които са му диктували да пише върху различни научни въпроси. Казват за някой учен, че е голям авторитет в науката. За друг казват, че не е авторитет в науката. Съгласен съм с вас, но и вие трябва да бъдете последователни. Запитайте вашия авторитет знае ли кой го заставя да пише? Познава ли кое същество го вдъхновява в работата му? Ако нищо не знае по това, той не е никакъв авторитет.

Принципи на нещата,
ООК - София, 4.5.1927г.