Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в духовния свят и пак да се върне на земята.

Казано е в Писанието, че никой не живее и не умира за себе си. – За кого живее и умира човек? – За някого. Човек живее за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага волята Божия. Затова е казано, че в изпълнението волята на Бога се крие силата на човешката душа. Човек живее по благодат, но умира по закон. Затова виждаме, че някой умира веднага след раждането си, друг – на 10, 20, 30 годишна възраст, трети доживява дълбока старост. На всеки е дадено толкова, колкото му е нужно. Някой човек в малко време научава много нещо, а друг – в много време придобива малко знания и опитности. Човек се учи и чрез живота, и чрез смъртта. Не е лесно да мине човек през смъртта. Обаче, всички хора не умират по една и съща причина. Светията умира по едни причини, а грешникът – по съвсем други. И за единия, и за другия е страшен пътят през смъртта. Мъчно се минава през тъмната зона на смъртта. Там душата среща своите приятели, които и се притичат на помощ. Колкото повече приятели има човек, толкова по-лесно минава през тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза в духовния свят. Тук тя е свободна от всякакви задължения и отговорности. Каквото прави, тя го върши от любов. Животът на душата в духовния свят е блаженство. Човек може да опита това блаженство и на земята, докато е жив още. Мнозина са казвали, че са били на третото небе. Това е състояние на блаженство. Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в духовния свят и пак да се върне на земята. Понякога това става и несъзнателно. Душата му се отделя от тялото, и той се намира в света на блаженството, на третото небе. – Възможно ли е това? – Както майката може свободно да ходи, дето иска, без да дава сметка на детето си, така и душата, висшето "аз" може временно да напусне тялото и да се разхожда, дето намира за добре. Духът и душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността, на низшето "аз". Духът и душата представляват бащата и майката на детето, т.е. на човека. Детето расте, развива се правилно, докато майка му и баща му са около него. Напуснат ли го, то се лишава от любовта, т.е. от добрите условия на живота и заминава за другия свят, дето започват да му строят нова къща, по-здрава, по-хигиенична от старата. Щом се съгради ново тяло, душата и духът се вселяват в него и започват да се грижат, да работят върху това дете, да го приготвят за съзнателен духовен живот. Човек става мощен, само когато се съедини със своята душа и със своя дух. И тъй, задачата на човека е да намери баща си и майка си, да се съедини с тях и да ги познае. Този процес е вътрешен, а не външен. Значи, убеди ли се човек в мисълта, че трябва да се съедини със своя баща и своята майка, той може да върви вече смело в живота. Той знае, че има тил зад себе си, който го крепи. Разколебае ли се, усъмни ли се само за един момент, целият ход на работите му се изменя. Да дойде до това съзнание, човек трябва да мине през ред опитности. Тук не е нужно само вяра, но живот, опит.

Верни положения,
ООК - София, 5.6.1929г.