Такава сила е вътрешният глас!

Забележете, при най-скръбното състояние на човека, в ума му ще проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи!" Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал, по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе." Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило, и той казал: Няма да се самоубия, аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам. Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас – „аз всякога мисля за тебе." Казвате: Ние не сме толкова чисти, да долавяме и разбираме този глас. – Ще бъдете чисти. – Ние не сме толкова учени. – Ще бъдете учени. – Ние не сме толкова силни. – Ще бъдете силни.– Ние не сме толкова богати.– Ще бъдете богати. – Страданията ни са големи. – Те са за ваше добро. – Живота ни е непоносим. – Ще го носите.

Идат дни,
НБ - София, 25.12.1927г.