Майката храни, пере, чисти детето си, но щом излезе вън, то веднага се изцапва и се връща дома си мокро, нечисто. – Какво трябва да правим тогава? – Да се миете и къпете често. Вода гореща и сапун има достатъчно. Ще изперете дрехите си, ще се измиете, изкъпете и пак ще излезете чисти и облечени пред света. Който не може сам да се пере и мие, той очаква на майка си, тя да го пере и мие. Обаче, който може сам да се чисти, той се ползува от добрите условия, които майка му е създала, и не само себе си чисти, но помага и на малките си братчета и сестричета. И тъй, каквото представят децата на физическия свят, такова нещо представят възрастните хора в духовния свят. В духовния свят хората са толкова немощни, колкото и децата на физическия свят. На физическия свят, обаче, хората минават за герои. Те отиват на бойното поле, бият се, завладяват земи. Ако човек се осмели да им каже, че не трябва да грешат, да лъжат, да вършат престъпления, те веднага се противопоставят и казват, че не може без лъжа, без грехове. Като им се говори за почивка, те казват, че човек трябва да работи неуморно, да осигури бъдещето си. – Какво ще кажете тогава за почивката, която Бог е направил в седмия ден? Казано е в Писанието, че Бог работил шест дена, а в седмия си починал. Не само хората, но и животните трябва да си почиват. Като работи шест дена, на седмия ден и волът трябва да си почине. На седмия ден добрият господар ще пусне вола си в гората, на свобода, на почивка. – Ами ако го изяде вълк? – Който служи на Бога, той е защитен от всякакви вълци. На такъв човек и богатството, и имотът, и добитъкът са запазени от външни нападения и посегателства. Който служи на Бога, бил той българин, англичанин, руснак, или какъв и да е, той всякога е свободен. Дето и да отиде, той знае, че е поданик на една велика държава, чиито закони седят над всички световни наредби и постановления.