Как се изразява доброто на земята? – В някаква услуга, в някаква помощ. След като направите добро на някого, в какво трябва да се превърне това добро? – В благодарност, в признателност.

Някои искат да прекарат лек живот, без грижи, за нищо да не мислят. – Не, лекият живот нищо не допринася. Такъв човек се намира само пред едно преповторение на нещата. Той е подобен на изкуствено цвете, което, като цъфне веднъж, никога не извяхва, но никога не завързва. Естественото цвете цъфти, извяхва, но плод завързва. Истинският живот е живот на смени. В смяната е красотата на живота. Някой иска да бъде красив. Да бъдеш красив, това значи да цъфнеш. Цъфтенето трае известно време. След това то трябва да се замести с друго нещо, пак тъй красиво и желано. Това е вързването, узряването, даване плод. Плодът, това е доброто в света. Но и доброто трябва да се замести с друго нещо. Всичко в живота е подложено на постоянни и вечни промени. Значи, има нещо по-велико от доброто. Как мислите, кое е по-велико от доброто? Доброто може да се замести с друго нещо. Как се изразява доброто на земята? – В някаква услуга, в някаква помощ. След като направите добро на някого, в какво трябва да се превърне това добро? – В благодарност, в признателност. Признателен, благодарен може да бъде само разумният човек, който разбира причините и последствията на нещата. Който не може да бъде признателен, той не разбира, какво нещо е доброто. Той мисли, че хората са длъжни да му правят добро. – Не, никой не е длъжен да прави добро. Човек трябва да прави добро по своя воля, а не по задължение. Онзи, на когото се прави добро, трябва да бъде признателен, защото това, което чрез доброто се вързва на земята, вързано ще бъде и на небето. Ако доброто, което правите не се признава, то остава за сметка на онзи, който го прави; а този, на когото е направено, остава вързан в ада, дето той храни друго някое същество. Щом е така, всички негови благодетели постепенно се отказват да му правят добро, и той започва да страда, да се измъчва. Днес адът се подържа повече от небето. Кой от вас не е изпращал баници в ада? Не само баници, но и различни сладкиши, торти се изпращат в ада. Знаете ли, какво ще бъде положението на съвременните хора, когато един ден видят тези сладки работи в ада? Те ще видят, че адът е свят, създаден от самите тях. Следователно, когато мине в задгробния свят, човек първо ще види онзи свят, който той сам е създал, и ще прекара в него известни число години. След това той ще мине в по-висок свят, дето ще се запознае с духовните, с Божествените работи.

Вързано и развързано,
НБ - София, 31.3.1929г.