Вземе ли храната в устата си, човек трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха и в червата. Той трябва да знае, как да я смели и обработи, за да я изпрати после в дробовете, а оттам в мозъка.

Ако за физическото си съществуване човек трябва да яде, да дъвче храната си, да я изпраща в стомаха и в червата, това още не значи, че природата не знае други методи за хранене. Днес тя си служи с един метод за хранене на човека. Обаче, ще дойде ден, когато тя ще приложи друг метод за хранене. Това виждаме и днес още, а именно: дробовете се хранят по един начин и с храна, съвършено различна от тази, която стомахът приема. Мозъкът пък се храни по начин съвършено различен от този, по който се хранят дробовете и стомахът. Следователно, това, което е необходимо за мозъка, не е нужно за дробовете; това, което е необходимо за дробовете, не е нужно за стомаха. Като слушате да се говори за различните методи на хранене, с които природата си служи, това не значи, че трябва да се произнасяте, кой от тях е най-добър. Всеки метод е на мястото си. Що се отнася до хранене на дробовете чрез въздух, методът е един. Дробовете възприемат въздуха по един начин, а стомахът приема храната по друг начин. Дробовете не могат да дъвчат храната си, нито стомахът може да я диша. Докато храната дойде до стомаха, тя минава през няколко последователни процеси: разкъсване, дъвчене, поглъщане, смилане, всмукване и т. н. Чрез тези процеси природата работи върху човешката воля, усилва я. От начина, по който се извършват процесите на храносмилателната система, зависи и усилването на волята. Силата на волята, проявите на човешкия характер се определят от силата на мисълта. Това е твърдение, което трябва да се провери. Наблюдавайте, кой как дъвче и следете, какви са проявите на човешкия характер и воля. Не само това, но наблюдавайте, как дъвчат англичаните, германците, французите, за да видите грамадната разлика, която съществува между проявите на различните нации в характер и воля. От начина, по който става храносмилането, се определя работата, която човек върши. Кое наричаме правилно хранене? Правилно хранене е това, при което мисълта взима активно участие. Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. Това е мощна, велика сила. Този процес се извършва правилно, когато всички клетки имат едно и също желание да работят, да възприемат една или друга храна. Ако няколко милиона от тях се откажат да работят и се разделят в желанието си по отношение на една или на друга храна, и стомахът се отказва да работи. Ако чрез мисълта си го заставите да работи, той ще смели храната, но без любов. Всяка работа, извършена без любов, не дава добри резултати. Десет милиона клетки! – това е цял народ, цяла държава. За да се развива държавата правилно, поданиците й трябва да бъдат в единство. Следователно, вземе ли храната в устата си, човек трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха и в червата. Той трябва да знае, как да я смели и обработи, за да я изпрати после в дробовете, а оттам в мозъка. Съвременните учени разглеждат храносмилането като физически процес, но това не е още завършена работа. Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат оттам във вид на прана. И в тях праната минава през стомаха, дробовете и мозъка им. Като стигне до мозъка, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фина, преработена енергия и я прекарват от стомаха в дробовете си и от дробовете – в своя мозък. Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния – в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. Обаче, ако смляната храна в човека прониква в трите свята – физически, духовен и Божествен, ние казваме, че човек се храни правилно. Когато процесът на храносмилането в човека става правилно, той се чувства радостен и весел, радва се на отлично здраве. В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно. Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето. Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.

Служене, почит и обич,
МОК - София, 30.8.1929г.