Който естествено не е жизнерадостен, трябва да работи върху себе си, изкуствено да си създава образи, които да будят нужните центрове.

Сегашните хора гледат повече мрачно на живота. Малко хора са жизнерадостни. За да бъде жизнерадостен, човек трябва да е развил три основни центрове. Единият център се намира зад ушите – издадената кост. Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има човек, толкова по-издържлив е той. Има голям запас от енергия, поради което не пада духом. Второто условие, да бъде човек жизнерадостен, е силно въображение. Когато горната част на челото е широка, човек има силно въображение. Съзнанието действа в предната част на мозъка. Третото условие, за да бъде човек жизнерадостен, е духовният елемент в него. Духовният човек е жизнерадостен. Който естествено не е жизнерадостен, трябва да работи върху себе си, изкуствено да си създава образи, които да будят нужните центрове. Всички знаете поговорката: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Значи човек е изложен на постоянно влияние, както от хората, така и от мислите на окръжаващите. Той се влияе също и от своите мисли. Закон е: Човек не може да се освободи от влиянието на масата. Какво се разбира под думата „маса“? – Сбор от интелигентни същества. Маса съществува само в разумния живот. Запример, в океаните има острови, образувани от малки животинки – кораловите острови. Те се дължат на техния колективен живот. Тези животни могат да образуват не само острови, но и цели континенти. Един ден, когато те престанат да работят, земята ще бъде мъртва. Също така и човек расте и се развива благодарение на малките разумни същества в себе си. Престанат ли те да работят, и неговият живот престава. Докато живее, човек трябва да работи върху своя мозък, да го развива. Когато мозъкът се развива правилно, животът на всички малки същества в човека върви добре. Наруши ли се равновесието в мозъка, нарушава се и в целия организъм.

По пътя на природата,
МОК - София, 25.3.1928г.