Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си.

Всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.

Линиите на природата,
СБ - София, 27.8.1929г.