Не говорете неща, които не разбирате.

Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.

Линиите на природата,
СБ - София, 27.8.1929г.