Като не разбират законите на живота и на любовта, хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж погледнал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жена си в някакво изневеряване. Какво лошо има в поглеждането? Турците казват: Благословение е човек да гледа красивото. Престъплението не се заключава в гледането, но в желанието на човека да обсебва красивите неща. Гледането, обсебването не е любов. Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката душа. Престане ли да внася нещо красиво в човешката душа, любовта напуща човека, вследствие на което в неговите мисли и чувства настава пълен застой. Дето има застой, там се извършва вкисване. Всяко вкисване води към престъпление. Щом любовта напусне човека, и животът го напуща. Да обичаш някого, това значи, всеки момент да внасяш нещо ново в съзнанието му. Не е истинска любов онази която не внася нищо ново в човешкото съзнание, нито в човешката душа. Ако светлината не може да прониква през прозорците на вашата къща, къде е вината: в слънцето, или във вас? Вината е в самите вас. Прозорците ви с наслоени с прах и утайки от миналото, вследствие на което светлината мъчно си пробива път през тях.