Нали сте чували всяко зло за добро. Тогава и всяко добро за зло. Ние разбираме така, след като въздържаш една лоша мисъл, не я прилагаш, ще се яви като резултат доброто. Някой път си неразположен, искаш да кажеш някому една лоша дума, да ти олекне. Кое е по-хубаво да ти олекне или да не ти олекне? Щом искаш да ти олекне, аз да ви кажа има един начин. Когато искате да кажете нещо, за да ви олекне, ще си купите една модерна цев 50-60 сантиметра дълга и 2 сантиметра в диаметър и когато сте неразположени, излезте вън от града, изкопайте една дупка, турете цевта в дупката и кажете това нещо в земята, да ви олекне. Идете в планината, кажете през цевта, което имате да кажете, тъй героически, че всички да ви разберат, върнете се тогава в града. Знаете ли какви са последствията, когато някой си позволява много да говори? Върви един господин, много честолюбив, в турско време това, с фес и с пискюл на главата. Минава един пехливанин покрай него и го настъпва. Този му казва: “Ти сляп ли си?” Пехливанинът се обръща и му ушива една плесница, той се поваля на земята и фесът му хвръква настрани. Питам, какво спечели ти, като му каза: “Ти сляп ли си?” Този пехливанин минава покрай друг един турчин, който видял всичко това, и го побутнал с лакътя си. Този веднага се покланя пред него и му казва: “Крайно ви благодаря. Аз съм щастлив един такъв голям юнак да срещна и да ме настъпи.” Тогава този пехливанин го потупа по рамото и гърба, изважда нещо от джоба си една кесия, и му я дава и казва: “Браво, такива като тебе ние така защитаваме, а юнаците като този, ние поваляме на земята. Ала турка иши.” Та в дадения случай, когато дойде едно голямо зло до тебе и те настъпи, не му казвай: “Ти сляп ли си?” Туй подразбира “Не противи се злому”. Кажи тогава на това зло за голяма привилегия считам, че такъв голям герой като тебе се допря до мене. Тази е вътрешната философия. Другояче няма друго разрешение. Туй, което е станало, не може другояче да стане. В бъдеще може, но сега не може. Счупила си стомната, има друга една, която чака, кандидат е тя, а тази счупената, тя си е свършила кармата. Една стомна, когато се счупи, тя се радва, дава банкет, че се е счупила. И когато една рокля се скъса, и тя се радва, и тя дава банкет. Когато обущата се скъсат, и те свършват своята карма. За тебе е нещастие, а за тях е цяло щастие. Вие ще кажете: “Как тъй?” Всяка волска кожа е жива. Тия клетки на животните не умират, тия кожени обуща, които носите, не умират тъй лесно. Когато умре кожата на някои обуща, те почват да се пукат, но докато клетките са живи на кожата, обущата са здрави, само се изтриват, а клетките са живи. Следователно те се радват, че се освободили, защото човек е по-лош господар отколкото животните.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне,
МОК - София, 20.12.1929г.
