Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен.

Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете. Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно.

Чистосърдечните,
НБ - София, 29.4.1917г.