Ако една идея е Божествена, тя трябва да свети на човека в тъмната нощ на живота му; тя трябва да го защищава от неприятелите му.

Какви условия са нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човек първо се нуждае от материал, който да обработва. т. е. да го използва. При това, материалът трябва да бъде доброкачествен. Същевременно и външните условия трябва да бъдат благоприятни. Представете си, че имате свещ, направена от доброкачествен материал. Искате да запалите свещта, но не можете. — Защо? — Защото външните условия са неблагоприятни: дъжд вали, или силен вятър духа. За да запалите тази свещ, вие трябва да търсите сухо място, или завет някъде. Обаче, има свещи, направени от доброкачествен материал, които се палят и във влажно, и във ветровито време. Тези свещи са за предпочитане пред първите, които минават за много известни. Следователно, за предпочитане е човек да следва такова учение, което дава светлина на неговия ум при всички условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на човека едно учение, облечено в красиви форми, направено от добър материал, а не свети? Мнозина се хвалят със своите убеждения, със своето верую, но като се намерят в нещастие, не могат да си светнат с тях. Това е все едно да носиш свещ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея, когато изпаднеш в тъмнина. Или да носиш оръжие в ръката си, а когато те нападнат разбойници, да не можеш да се защитиш. Ако една идея е Божествена, тя трябва да свети на човека в тъмната нощ на живота му; тя трябва да го защищава от неприятелите му. Същото се отнася и до постъпките на човека. Който живее в Божествения свят, той лесно се справя с мъчнотиите и с греха. Мине ли през ума му някаква грешна, нечиста мисъл, той я хваща, разтърсва я и я хвърля на земята. Който не живее според Божествените закони, той често греши и после съжалява, че е изгубил всичко. Грехът е бирник, който взима всичко, каквото човек е спечелил, и си отива. Той примамва човека, като му представя фалшиви работи за истински. Като не разбира кои неща са истински и кои — фалшиви, човек лесно се подава на греха. За да не греши, той трябва да има пробен камък, с който да изпитва чистотата на нещата. Златарят изпитва чистотата на златото с известни киселини, а праведният трябва да си служи с Божественото, като пробен камък в своя живот.

Обхода и проява,
ООК - София, 11.12.1929г.