Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. Когото Бог обича, и хората го обичат.

Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как ще обичате човек, който не почита баща си и майка си? Горко на онази мома, която се омъжи за момък, който не почита майка си и баща си! Горко на онзи момък, който се ожени за мома, която не почита майка си и баща си! Мома и момък, които почитат майка си и баща си, и Бог ги обича и благославя. Който иска любовта на ближния си, трябва да почита майка си и баща си. Това е закон, който действува в Битието. Вън от този закон любовта не се проявява. Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. Когото Бог обича, и хората го обичат. Който не почита баща си и майка си, той е нещастен човек. Който не люби ближния си, също е нещастен. Той е грешен човек, осъден на страдания. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш съвършен да бъдеш, почитай баща си и майка си, т.е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та ме последвай." Кого трябва да последва човек? – Този, от Когото излиза всичко – Първичният Източник на живота. Да следваш Бога, това значи, да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и сиромашията – в приятна задача. При това положение, човек не се страхува от глад и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хляб, или няма да има. Той знае, че Бог го осигурил. Отде и как ще дойде хлябът, това не го смущава. Как прекараха евреите 40 години в пустинята? Който ги освободи от робството, той имаше грижа за тях, да ги нахрани и напои. Източникът, от който човек черпи храната си, не е един. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста. Изпразнете кесиите си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиите си, за да ги напълни Бог с чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърцата си от старите чувства, да внесе Бог нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихът: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам нови."

Спасението,
НБ - София, 25.2.1917г.