Разумният човек, който разбира смисъла на живота, и при мъчнотиите ходи с отворени очи и без страх.

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знае какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човекът, когато не мисли. Обаче човек трябва да знае защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпрос на вола, на птицата, на рибата, всяко от тия същества ще отговори според степента на своето развитие. Волът ще каже, че неговата специална работа е да се движи от едно място на друго и ако някой го накаже, да се брани с рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата – да плава. Какво ще отговори човек на този въпрос? Ако е мислил по този въпрос, той може да си даде един задоволителен отговор. Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота. И болният отваря очите си, но само пред лекарствата и яденето, на които разчита да възстановят силите му. Щом вземе лекарството и храната, той пак затваря очите си и започва да пъшка. Защо пъшка човекът? Защото минава през труден път. Значи болният пъшка, защото пътят, през който минава, е опасен. Като погледне какво му предстои да мине, той затваря очите си, да не вижда. Страхлив е болният. Като е здрав, човек върви с отворени очи. Защо? Пътят, през който минава, е красив и лек. Докато не срещне мъчнотии, той не се страхува. Срещне ли някаква мъчнотия, човек затваря очите си и започва да пъшка. Разумният човек, който разбира смисъла на живота, и при мъчнотиите ходи с отворени очи и без страх.

Божият глас,
ООК - София, 27.8.1930г.